Калина Андролова Трябва да можеш да се смиряваш и да приемаш

Калина Андролова

Трябва да можеш да се смиряваш и да приемаш резултатите от изборите

Обичайните кръгови политолози и цялата грантова общественост се изреждат по студиата на медиите да внушават по какъв начин единственият късмет този парламент да излъчи постоянна изпълнителна власт е ГЕРБ да поддържат кабинет препоръчан от ПП/ДБ с втория мандат.

Забележете, те не приканват ПП/ДБ да се съобразят с резултатите, а изговарят безусловно неприемливото: ГЕРБ, първата политическа мощ, да поддържа тези, които са изгубили изборите. При това загубата на избори не е грях, не е недостатък, не е нещо нечувано. Виждали сме доста падащи от небето непосредствено на асфалта партии, които повече не се завръщат в политиката.

Така че не е проблем, че ПП/ДБ са изгубили изборите. Проблем е обаче, че предлагането за бюджет е с недостиг от 12 милиарда лв. и нужда от нов дълг от 13 милиарда лв.. Проблем е, че към 5 милиарда от програмата за финансови разноски безконтролно се пренасочиха към великодушни обществени политики, а все отнякъде би трябвало да се възвръщат. Проблем е, че НЕК беше потопена и източена с към милиард.

Проблем е, че облагата на АЕЦ „ Козлодуй “ беше внезапно завършена, с цел да се покриват непланирани разноски в други браншове. Проблем е, че сдружението „ Булгаргаз “ беше докарано до неспособност да си заплаща газовите доставки.

Проблем е, че за две години инфлацията е 28%.

Проблем е, че олигархията почувства бездържавността и скочи да източва държавни запаси, да отстранява страната от стратегически за националната сигурност сфери, да стартира директно свои министри във властта, да приготвя лобистки закони и решения.

Всичко това е резултат от дейностите на Политическа партия, когато обитаваха държавния уред. Затова е напълно разумно ПП/ДБ да изгубят изборите, а идващият път да ги изгубят още повече.

Но не е разумно още веднъж да желаят да ръководят, освен това без надзор от страна на съдружен сътрудник. Не е разумно след всичко, което надробиха, да се пробват те да постановат дневния ред в страната.

Поведението на Политическа партия е по едно и също време хем хлапашко, хем неподправено хищническо. ПП/ДБ подценяват Борисов и надценяват своите благоприятни условия в политическия шахмат. Борисов без подозрение е най-хубавият политически пълководец измежду фигурите на политическия терен. Той непрестанно слага ПП/ДБ в неспособност да оправдаят в действителността тезата, че те въобще са някаква смислена опция. Позицията на непрестанно несъгласни, на изнудващи другите партии и на неприемащи обективната истина девалвира ПП/ДБ.

Реализиран втори мандат няма да има! ГЕРБ и Борисов вярно запитаха с кого ПП/ДБ ще ръководят, употребявайки втория мандат. Имат ли концепция, или ще изискат от всички останали в Народното събрание да поддържат партийния им кабинет без съдружни задължения, тъй като те са „ crème de la crème “, и щом „ неприятните “ не желаят, ще идем още веднъж на избори. ПП/ДБ си фантазират, че като излъчат собствен кабинет, Борисов няма къде да върви и ще подгъне крайник.

Само че това няма да се случи. На идващите избори резултатът за ПП/ДБ ще е доста по-лош, а мерникът на американската тактичност ще се поправя съгласно тяхната некадърност да вземат участие във властта.

Защо ПП/ДБ толкоз настойчиво не желаят да поддържат даже експертен кабинет на ГЕРБ? Вярно е, че партиите от така наречен градска десница са партии, които в най-драматична степен са заложници на своя електорат. Тяхното твърдо ядро е протестно ядро, то е мощно преносимо, прочувствено, претенциозно, това са хора, които постоянно са недоволни от повишените си упования за морално чистофайничество и от несъвършенството на света.

Дали те самите дават отговор на критериите, които изискват от всички останали, е обособен въпрос. Става дума за това, че симпатизантите на жълтопаветните градски партии са способни да излязат на митинг с домати и риби и против личното си управление, в случай че фрустрацията го постанова. Но все пак мощно съмнително е, че ПП/ДБ отхвърлят работеща коалиция с ГЕРБ/СДС единствено поради електората си.

Един мощен лидер би трябвало да може да изясни на електората си резултатите от изборите, какво те значат, какво може или не може да се конструира.

Най-вероятно някакво задкулисие, което има ползи, свързани с смяната на енергийните трасета, с изработването на нов ребрандиран механизъм на доставки, с опита да се преформатира икономическата конструкция в България обилно поддържа Политическа партия, с цел да могат партийните им органи някак изпреварващо бързо да вземат решение за безучастие в какъвто и да е кабинет.

Всъщност момчетата от Политическа партия не са политици, те са брокери. А другояче в политиката компромисът е главно средство за случване на политическата активност, за реализиране на резултати. И тук не става дума за компромис с персоналното достолепие, а става дума за компромис с публичните разновидности за това, какво е допустимо.

Трябва да можеш да се смиряваш и да приемаш резултатите от изборите. А не да обясняваш света през оптиката на персоналното си нереалистично пресилване. Ако не си кадърен на компромис, не си кадърен да бъдеш политик.

Един политически водач може да се назова в действителност интелигентен, в случай че ясно осъзнава, че всеки зложелател на терена през днешния ден е предстоящ съдружник в една друга война на следващия ден, която той към момента не може да планува, нито с кого, нито за какво, нито по кое време би се случила.

Това е, което построява един политик до смисъла му на общественик. Своенравни, некомуникативни, детски и безкомпромисни ръководители виреят единствено при монархиите и тоталитарните режими, където няма механизъм за отстраняването им.

Демокрацията, даже с всичките си дефекти, не търпи безкомпромисни водачи, те сами се отстраняват, като се показват неконструктивно и стресово. Именно това прави Борисов с Политическа партия, кара ги да се показват неконструктивно.

Те се оказват групировка, а в този момент и коалиция ПП/ДБ, която не е задоволително виновна и загрижена за страната в рецесия, която не оправдава направените в нея вложения.

Освен в случай че... налагането през Политическа партия на една извънредно продължителна служебна власт в последна сметка не оправдава тези вложения.

(от БНР)